Списание DMT – брой 6, 2016

Сподели:

Преодолими ли са различията между поколенията?
На тазгодишната конференция на Браншовата камара бях много впечатлена от презентацията на един от лекторите, който говори за различията в поколенията и грешките, които правят мениджърите в отношенията си със служителите и работниците. Аз и преди бях попадала на статии по тази тема, но честно казано, не съм им отдавала толкова голямо значение. Сега, вниквайки по-дълбоко в тази теория и връщайки се назад във времето, отчитам, че за много неща не съм била права. Защото съм се опитвала да карам хората от екипа ми да работят според моите разбирания и ценности, стимулирала съм ги с неща, които биха били стимул за мен самата и съм се озадачавала защо това не помага.

Почти във всяка фирма работят хора от няколко поколения. Според годината на раждане условно се делят на няколко основни групи. Най-възрастното работещо поколение в момента е следвоенното или генерацията на бейби бумърите (1946-1964). Следват основното работещо поколение в момента – поколение Х (1966-1980) и „децата на хилядолетието” поколение Y (1981-2000). На поколение Z (2001-2010) и поколение α (2010+) им предстоят след години вливане в трудовия пазар, затова все още не са обект на сериозни проучвания.
Светът се променя много бързо и всички тези групи хора са родени в различни условия. Това е формирало у тях различни качества, приоритети, ценности и очаквания в сравнение с останалите поколения. Няма да се спирам на научните характеристики на всяко едно поколение – за това си има специалисти и дебели книги. Искам да споделя с вас моите наблюдения.

В разговори с колеги, много от тях са споделяли проблемите си, свързани с липсата на хора с желание за работа, но за сметка на това с претенции без покритие, безотговорни, апатични… Логиката на част от управителите на фирми е: „Като не стават, уволнявам ги и взимам други”. Но това дали е най-доброто и общовалидно решение? Непрекъснатото текучество, необходимостта от време и ресурс за обучение и навлизане в работата на всеки нов служител не ни ли връща назад и спъва развитието на фирмата? Не би ли било по-ефективно в голяма част от случаите да се опитаме първо да говорим с хората, да разберем какво ги мотивира, какви са амбициите им? Може би не съществува непреодолим проблем, а разминаване в подхода към решаването му, дължащо се на различията между генерациите? Например, ако за мен и хората от моето поколение най-важното нещо е да се чувстваме полезни, вършейки смислени неща, то за по-младите колеги най-важното е динамиката в работата и свободата, а за по-възрастните – признанието на труда им.
Всяко поколение има своите силни страни. Моят съвет е: говорете, питайте, слушайте, вслушвайте се! Хората са най-големият капитал на всяка фирма, дори и когато са от различно от нашето поколение.